Марио Лалчев в отместеното време

Марио Лалчев в отместеното време
3 февруари 2024

Препечатано от Труд

Няма човек, който да не е мечтал да пътува във времето. Още от епохата на Нострадамус въображението на медиумите рисува онези ситуации, които са не просто фантастика, а опит за реконструкция на миналото или провиждане в бъдещето. От средата на 20. век името на Айзък Азимов се налага като корифей в романистиката на паралелните светове.

У нас тази тема е разработвана от Емил Манов, Агоп Мелконян, Янчо Чолаков и др. Първата книга на белетриста Марио Лалчев „Островът на безвремието“ (2023, Fullcontact) ни въвежда в тематичния кръг на мистериозни събития, необикновени съдби и топоси – на сушата и под водата, на Балканите, но и на хиляди километри оттук. Премиерата се състоя на 25 януари 2024 г. в НЧ „Пенчо П. Славейков 1921“ в София. Сюжетът ни отвежда на уникално пътешествие, като действието се развива ту през 30-те години в Гърция, ту в 1943 г. в Сибир, тук през 2021 и 2023 г. в София. Заглавието „Островът на безвремието“ подсказва тайнственост, преплитане на пространствени и времеви хоризонти, мозаечен принцип на развитие на фабулата, но истинската изненада за читателя идва от лекотата, с която разказва писателят. Стилът му е завладяващ като естествен говор между читател и персонажи, с поетичност и метафоричност, които надграждат усета за „влизане“ на четящия в непредсказуеми ситуации. Основната идея, прокрадваща се в „Островът на безвремието“, е свързана с тезата, че всичко в развитието на човешката цивилизация вече се е случило преди нас. Това обаче не трябва да ни отчайва, защото любовта е винаги е различна. На този остров никой никога не старее – там живеят богове, но над него кръжат и дронове. Ако нашите филмови продуценти търсят интересен сюжет за бъдещ сериал – ето  подходящата белетристична основа.

Книгата беше представена от водещата на Литературния салон „Вечери на Кръста“ Виктория Катранова: „Това е великолепен роман, който печели читателя. Марио Лалчев разкрива паралелен свят – мистичен и реален – през портала на времето и чрез литературните персонажи. Авторът е изкусен разказвач – има богати познания в различни области за живота, рисува майсторски с палитра от думи и всичко оживява пред очите ни“.

Марио Лалчев е роден в София през 1962 г. Той е музикант, художник, артист, автор на поетични текстове. Част е от екипа на Гвардейския представителен духов оркестър на Българската армия, чийто диригент полк. Ради Радев присъстваше на вечерта и разказа за съвместната им дейност, като благодари на автора за текстовете на великолепни химни за България. По стихове на Лалчев са създадени множество песни, които се изпълняват не само от този оркестър, но и от популярни наши певци. В премиерата се включиха с музикални изпълнения Добри Добрев Финиотис и поп певицата Виолета Станева.

3 февруари 2024
Премиера на "Островът на безвремието"

Български културен център „Багряна“ Лимасол и Народно читалище „Пенчо П. Слвейков – 1921 г.“ София представиха „Вечери на кръста“. В препълнената зала се състоя и премиерата на романа „Островът на безвремието“ на Марио Лалчев.

прочети още
14 юли 2020
На вниманието на всички сънародници в чужбина.

Вече можете да купите книгата “Иван Вазов и неговите близки” от „Българска книга зад граница“.

прочети още
10 юли 2020
Вече сме и в книжарница Нисим

Днес имаме още един повод за празник. Бяхме на гости при Ани и Нида в Nissim Bookstore.

прочети още
14 юли 2020
Балконът на къщата-музей на Иван Вазов.

Балконът на къщата-музей на Иван Вазов. От този балкон Вазов е произнасял много речи.  През 1920 г., когато се отбелязвали 70 години от рождението му и 50 години творческа дейност, той произнася следната реч: “Ваше Величество, почитаеми госпожи и господа, Празнувам своя 50 годишен писателски юбилей в скръбни за отечеството часове...

прочети още
3 юли 2020
Генерал Георги Вазов в кабинета си в Одрин, 1913 г.

Мнозина го наричат героя от Одрин, но малко се знае, че в ранните си години е водел търговските тефтери на чичо си Кирко в Румъния...

прочети още
3 юли 2020
Иван Вазов и генерал Георги Вазов

Молебенъ надъ общите гробове на падналите герои при превземането Айвасъ-Баба при Одринъ.

прочети още
3 юли 2020
Иван Вазов и неговите близки

“Иван Вазов и неговите близки” е книга, която може да бъде описана само с една дума, съдържаща се още в заглавието. Тя е близка. Тя е позитивна. Написана, за да разказва истории и да запазва родовата памет. Пресъздаваща епоха. Чете се бързо и искаш непременно да препрочетеш някои пасажи отново и отново. Книгата е както за всички, така и много лична. Защото е плод на ярките и картинни спомени на Вера Вазова – дъщеря на ген. Георги Вазов и племенница на Иван Вазов.

прочети още
3 юли 2020
Семейство ген. Георги Вазови, 1912 година.

Семейство ген. Георги Вазови, 1912 година. На снимката: генерал Георги Вазов, съпругата му Мария, синовете му Александър и Димитър и дъщерите му Зорка и Вера (върху коленете на баща си).

прочети още
3 юли 2020
Иван Вазов, 1920 г.

“Когато биваше у нас или пък ние отивахме у него на гости, той винаги отделяше време за братовите си деца. Разпитваше ни за училището, изпробваше нашата интелигентност, изслушваше с удоволствие декламираните от нас негови творби. Никога не ни галеше, но биваше винаги ласкав и търпелив. Ние го обичахме и почитахме.”

прочети още
3 юли 2020
Генерал Владимир Вазов

Наричат го непобедения генерал. "Свалете знаменатa! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!" С тези думи е представен на парад в Лондон и историята се превръща в легенда.

прочети още
3 юли 2020
Къщата на генерал Георги Вазов, София

Бащината къща на Вера Вазова в София. Къщата се е намирала на ъгъла на “Гурко” и “Раковски”, построена през 1898 г. по план на генерал Георги Вазов в мавритански стил.

прочети още
3 юли 2020
Иван Вазов, проф. Иван Д. Шишманов и Хектор. 1913 г.

Иван Вазов много обичал кучето си, сивият булдог Хектор. Винаги били заедно. Ето един от спомените на Вера Вазова за него: “…Помня, че веднъж се разхождахме с чичо Иван в Градската градина.

прочети още
3 юли 2020
Иван Вазов между свои, 1882 година, Пловдив.

Иван Вазов между свои, 1882 година, Пловдив. Прави (от ляво надясно): братята Владимир, Иван, Георги, Борис Вазови и сестра им Въла Вазова. Седнали: Георги Хаджиниколов (вуйчо на Вазов), Съба Вазова, Кирко Вазов (чичо на поета).

прочети още
3 юли 2020
Семейна снимка, 1907 г.

Семейна снимка, 1907 г. От ляво надясно: ген. Георги Вазов, Христо Фетваджиев, Владимир Вазов, Иван Вазов, Никола Вазов, д-р Киро Вазов, Борис Вазов Седнали: Мария Г. Вазова със синовете си Димитър и Александър, Вълка Вазова-Фетваджиева, Мара Вл. Вазова със сина си Георги, Съба Вазова с внучката си Зорка Г. Вазова и Ана Вазова-Пачева.

прочети още
3 юли 2020
Паметник на Иван Вазов, София

Иван Вазов е роден през 1850 г. в китното градче Сопот. Расте като будно дете в патриархалното семейство на Минчо и Съба Вазови. От рано се увлича по писането, за което среща негодуванието на баща си и силната подкрепа на майка си.

прочети още