Иван Вазов е роден през 1850 г. в китното градче Сопот. Расте като будно дете в патриархалното семейство на Минчо и Съба Вазови. От рано се увлича по писането, за което среща негодуванието на баща си и силната подкрепа на майка си. Още в Сопотското училище, насърчаван от учителя Партений Белчев, Вазов открива руската поезия. На 15 години той заминава да учи в Калоферското училище, където негов ментор е бащата на великия Ботев – даскал Ботьо Петков. Усърдно учи гръцки и все повече разширява литературните си хоризонти. След престоя в Пловдивската гимназия, баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговските дела. Тефтерите, вместо със сметки, се изпълват с поезия. И въпреки че Минчо Вазов изпраща сина си в Румъния да изучи търговията при чичо си, младият поет посвещава времето си на четене и писане. През 1871 г. се завръща в България, работи като учител в Свиленград и като преводач. За кратко е председател на Окръжния съд в Берковица, след което заминава за Пловдив, където активно се включва в обществения живот. През 1886 г. Вазов заминава за Одеса, където създава шедьовъра “Под игото”. Връща се в България 3 години по-късно и остава в София до края на дните си. Отдава се изцяло на творчество и обществени дела, като оставя огромно литературно и културно наследство. Заема поста министър на просвещението в периода 1897 - 1899 г. Иван Вазов е и депутат в V Велико народно събрание. През 1920 е удостоен със званието “Народен поет”, което никога повече не е присъждано. Вазов е почетен гражданин на София, почетен член на БАН, почетен доктор на Софийския университе. Умира на 22 септември 1921 г., оставяйки колосално културно-историческо наследство.
Паметникът на Иван Вазов в София е издигнат 36 години след смъртта му през 1956 г.
Научете още за Иван Вазов от книгата на неговата племенница Вера Вазова “Иван Вазов и неговите близки”.
Поръчайте вашата книга сега с безплатна доставка за цялата страна.
Офертата е валидна до 9 юли 2020 г. включително или до изчерпване на количествата.
Български културен център „Багряна“ Лимасол и Народно читалище „Пенчо П. Слвейков – 1921 г.“ София представиха „Вечери на кръста“. В препълнената зала се състоя и премиерата на романа „Островът на безвремието“ на Марио Лалчев.
прочети ощеКнигата беше представена от водещата на Литературния салон „Вечери на Кръста“ Виктория Катранова: „Това е великолепен роман, който печели читателя. Марио Лалчев разкрива паралелен свят – мистичен и реален – през портала на времето и чрез литературните персонажи. Авторът е изкусен разказвач – има богати познания в различни области за живота, рисува майсторски с палитра от думи и всичко оживява пред очите ни“.
прочети ощеВече можете да купите книгата “Иван Вазов и неговите близки” от „Българска книга зад граница“.
прочети ощеДнес имаме още един повод за празник. Бяхме на гости при Ани и Нида в Nissim Bookstore.
прочети ощеБалконът на къщата-музей на Иван Вазов. От този балкон Вазов е произнасял много речи. През 1920 г., когато се отбелязвали 70 години от рождението му и 50 години творческа дейност, той произнася следната реч: “Ваше Величество, почитаеми госпожи и господа, Празнувам своя 50 годишен писателски юбилей в скръбни за отечеството часове...
прочети ощеМнозина го наричат героя от Одрин, но малко се знае, че в ранните си години е водел търговските тефтери на чичо си Кирко в Румъния...
прочети ощеМолебенъ надъ общите гробове на падналите герои при превземането Айвасъ-Баба при Одринъ.
прочети още“Иван Вазов и неговите близки” е книга, която може да бъде описана само с една дума, съдържаща се още в заглавието. Тя е близка. Тя е позитивна. Написана, за да разказва истории и да запазва родовата памет. Пресъздаваща епоха. Чете се бързо и искаш непременно да препрочетеш някои пасажи отново и отново. Книгата е както за всички, така и много лична. Защото е плод на ярките и картинни спомени на Вера Вазова – дъщеря на ген. Георги Вазов и племенница на Иван Вазов.
прочети ощеСемейство ген. Георги Вазови, 1912 година. На снимката: генерал Георги Вазов, съпругата му Мария, синовете му Александър и Димитър и дъщерите му Зорка и Вера (върху коленете на баща си).
прочети още“Когато биваше у нас или пък ние отивахме у него на гости, той винаги отделяше време за братовите си деца. Разпитваше ни за училището, изпробваше нашата интелигентност, изслушваше с удоволствие декламираните от нас негови творби. Никога не ни галеше, но биваше винаги ласкав и търпелив. Ние го обичахме и почитахме.”
прочети ощеНаричат го непобедения генерал. "Свалете знаменатa! Минава ген. Вазов – победителят от Дойран!" С тези думи е представен на парад в Лондон и историята се превръща в легенда.
прочети ощеБащината къща на Вера Вазова в София. Къщата се е намирала на ъгъла на “Гурко” и “Раковски”, построена през 1898 г. по план на генерал Георги Вазов в мавритански стил.
прочети ощеИван Вазов много обичал кучето си, сивият булдог Хектор. Винаги били заедно. Ето един от спомените на Вера Вазова за него: “…Помня, че веднъж се разхождахме с чичо Иван в Градската градина.
прочети ощеИван Вазов между свои, 1882 година, Пловдив. Прави (от ляво надясно): братята Владимир, Иван, Георги, Борис Вазови и сестра им Въла Вазова. Седнали: Георги Хаджиниколов (вуйчо на Вазов), Съба Вазова, Кирко Вазов (чичо на поета).
прочети ощеСемейна снимка, 1907 г. От ляво надясно: ген. Георги Вазов, Христо Фетваджиев, Владимир Вазов, Иван Вазов, Никола Вазов, д-р Киро Вазов, Борис Вазов Седнали: Мария Г. Вазова със синовете си Димитър и Александър, Вълка Вазова-Фетваджиева, Мара Вл. Вазова със сина си Георги, Съба Вазова с внучката си Зорка Г. Вазова и Ана Вазова-Пачева.
прочети още